Korntal-Münchingen: Търсещи убежище дежурни за 80 цента на час!

Korntal-Münchingen: Търсещи убежище дежурни за 80 цента на час!

В град Кортал-Мюнхинген се обсъжда предлагането на неквалифицирана работа на бежанците. Предложението, внесено от парламентарната група на ХДС, предвижда търсещите убежище да работят за 80 цента на час. Това предложение беше прието единодушно от местния съвет и на градската администрация беше възложено да проучи възможностите за наемане на работа на бежанци в съответствие със Закона за обезщетенията на търсещите убежище. Оливър Наут, лидер на парламентарната група на CDU, каза, че подобни работни задачи могат да насърчат ежедневната структура, достъпа до езика и интеграцията и участието на търсещите убежище. Инициативата напомня подобни мерки в Корнвестхайм и Фрайберг ам Некар, където вече са приложени подобни модели, които дават възможност на бежанците да участват в обществото, като в същото време получават минимално възнаграждение.

Законът за обезщетенията на търсещите убежище предвижда такива възможности за работа за тези, които са в състояние да работят, но нямат право на обезщетения. Това гарантира, че бежанците могат да бъдат задължени да поемат възможности за работа с нестопанска цел. Въпреки че инициативата на ХДС срещна широка подкрепа, има и критични гласове. Харалд Вагнер, лидер на парламентарната група на Зелената партия в Кортал-Мюнхинген, описва надницата от 80 цента на час като „недостойна“ и призовава за по-подходящо възнаграждение. Освен това той призовава дейностите за бежанците да станат по-разнообразни.

Критика и подкрепа

Мненията за подобни предложения за работа са разделени. Мариан Нойфер, лидер на Свободните избиратели, вижда възможността търсещите убежище да работят като положителна и я вижда като възможност за интеграция. Кметът Александър Ноак вече потвърди първоначалните съображения на градската администрация по този въпрос. Подходите в Корнвестхайм и Фрайберг доведоха до това, че администрацията на област Лудвигсбург също иска да предприеме действия и планира да насърчи търсещите убежище лица да започнат работа в региона. Над 3000 души в областта получават обезщетения по Закона за обезщетенията на лицата, търсещи убежище, от които над 1000 потенциално отговарят на условията за такава работа.

В Германия дебатът за задължението на търсещите убежище да работят става все по-противоречив. Докато федералният министър на труда Хубертус Хайл счита възможността за задължителна работа при определени обстоятелства за полезна, лидерът на ГСДП Саския Ескен отхвърля това и посочва неуспешните мерки за дългосрочно безработните. Критиците на задължителния труд, като правозащитната организация Pro Asyl, виждат това като експлоататорска практика и предупреждават за възможни нечовешки последици. В същото време достъпът до германския пазар на труда за новопристигналите бежанци е под голям натиск. По правило на търсещите убежище се разрешава да работят само след три месеца, а в приемните центрове дори след девет месеца.

Дискусията относно правната рамка и етичните аспекти на постъпването на работа на търсещите убежище остава напрегната. Когато става въпрос за евентуално преминаване към задължителна работа, се наблюдават различия между федералните провинции и общини, които генерират както подкрепа, така и съпротива. Ситуацията в Korntal-Münchingen е пример за този сложен въпрос.