Европейска столица на културата: Атинското наследство и силата на идентичността

Европейска столица на културата: Атинското наследство и силата на идентичността

Днес, 20 юни 2025 г., разглеждаме историята и еволюцията на титлата Европейска столица на културата, въведена за първи път през 1985 г. Инициативата се връща към бившия гръцки министър на културата Мелина Меркури, която направи предложението за създаване на столица на културата на 13 юни 1985 г. Тяхната цел беше да подчертаят многообразието, богатството и споделеното културно наследство на Европа. Първият град, получил тази титла, е Атина, провъзгласена на 21 юни 1985 г. от гръцкия президент Христос Сарцетакис. Това беше придружено от летен фестивал в Атина, отбелязан в 2500-годишните сгради на Акропола. В следващите години следват други градове като Флоренция (1986), Амстердам (1987), Западен Берлин (1988) и Париж (1989), като по този начин поставят нови стандарти в европейската култура.

Първите години на Културната столица се характеризират с високо културни събития, докато концепцията се променя през 90-те години. Градове като Глазгоу (1990 г.) и Антверпен (1993 г.) започнаха да използват титлата за градско развитие, целяйки съживяване на кварталите, насърчаване на туризма и укрепване на местната идентичност. Тези промени са отразени и в днешния процес на подбор, който се счита за сложен и се оценява от независимо жури от експерти.

Развитието през годините

Титлата се присъжда ежегодно от Европейския съюз и първоначално се нарича „Европейски град на културата“. Имаше изключение през 2000 г., когато девет града можеха да държат титлата едновременно. Оттогава всяка година се назначават два града. Присъждането на бъдещи титли за 2024 г. предвижда градове като Бад Ишъл (Австрия), Тарту (Естония) и Будьо (Норвегия). Bourges (Франция), Budweis (Чешка република) и Скопие (Северна Македония) са планирани за 2028 г. От 2020 г. градове от кандидати за присъединяване към ЕС или държави от ЕАСТ/ЕИП също могат да кандидатстват за титлата.

Процедурата във фазата на кандидатстване е оформена от различни решения, като Решение № 445/2014/ЕС от 16 април 2014 г., което продължава действието за 2020 до 2033 г. при нови условия. Кандидатстващите градове имат възможност да адаптират своите концепции към журито чрез национален процес на подбор. Той се състои от десет международни и двама национални експерти, които оценяват кандидатурите въз основа на шест критерия за оценка: дългосрочна стратегия, европейско измерение, културно съдържание, способност за прилагане, социална интеграция и администрация.

Културни и икономически въздействия

Присъждането на титлата често води до увеличаване на броя на посетителите в засегнатите градове и насърчава международното внимание към местните културни акценти. Това развитие е особено подчертано от експерти от столицата на културата като Митаг, който вижда баланса между културните иновации, икономическата устойчивост и участието на местното население като решаващ. вестник Bietigheim освен това съобщава, че като обмислят да кандидатстват за титлата, градовете търсят значителни промени, за да просперират културно и икономически.

Като цяло това показва, че титлата „Европейска столица на културата“ е не само знак за културно признание, но също така предлага конкретни стимули за градско развитие и популяризиране на културното наследство в Европа. Идеята всяка година да се избира столица на културата насърчава оживения културен обмен и осъзнаването на културното многообразие в рамките на Европейския съюз.